Showing posts with label travel. Show all posts
Showing posts with label travel. Show all posts

Monday, September 9, 2013

Септември, моето семейство и бившите танцуващи мечки

Поредното семейно пътуване започна както обичайно: с патърдия! Точещи се в стил "народна песен", с въпроси и възклицания от рода на "Заключи ли?", "Еееее, нали казахме в 10 да сте готови!?!", "Изключи ли ютията?", "Лични карти взехте ли???", "€%%@$%@%§@!!!!!", "Хайде бе Гергана, че баща ти се изнерви!!!" и всичките му там производни, типични за моето семейство, НАЙ-СЕТНЕ, във вече НЕ особено ранна утрин, успяхме да натоварим себе си и половината покъщнина на нашата семейна "каручка" за да я впрегнем в посока Пирин (или някъде там).
Първа спирка на пътешествието ни в последните летни дни на годината беше Велинград или по-точно неговия пазар. Както всяка неделя по същото време- суматоха, хора, животни, блъскане и викове. Направо свят да ти се завие! Сергиите отрупани с всевъзможни джаджи, като се започне от сватбени рокли, преминем през плюшени играчки втора ръка и стигнем до плод-зеленчук. Лудницата беше пълна, а желанието за бягство след 15-тата минута осезаемо!













След като похапнахме доволно топли милинки с боза...



..продължихме в посока Разлог, в околностите на който бяхме резервирали хотел. Въоръжена с камера, под звуците на българска музика от радио "Благоевград" и много добро настроение започнах с голямото щракане. Доста от снимките са правени в движение, през заден автомобилен (каручков) прозорец със собствео мнение (демек- ще се отварям и затварям, кога ми душа сака!), затова и странните марсиански отражения по някои от тях..






Първият ден на нашата екскурзия приключи със сауна и обилно похапване, а гледката от апартамента ни, макар и претоварена от никому ненужни, празно-стоящи хотели, заслужаваше похвала.


Вторият ден започна с намръщено небе и въпроси "ще вали ли или не?", "към Разлог или към мечките?". В крайна сметка се решихме за мечките. Паркът им се намира на 12 км. от град Белица, област Благоевград. До него се стига и с кола, но пътят си е истинско предизвикателство и за опитен шофьор-повече дупки отколкото асфалт. В крайна сметка с нашата "каручка" :) се дотътрихме до табелата, показваща маршрута до информационен център 2 и оттам пеша.
Скоро се изправихме лице в лице или по-точно муцана в муцуна с първите обитатели на парка. Бившите танцьори и танцьорки живеят на групи по двама, разделени в няколко сектора. Някои от мечетата са били подлагани с години на тормоз и са доста болни, и изстрадали. Самият парк е основан през 2000 година с подкрепата на организация Четири лапи и фондацията за защита на животните на Бриджит Бардо. Понастоящем паркът предоставя убежище за над 20 мечки, спасени през последните 13 години на територията на България и Сърбия. Мечетата могат да бъдат видени от много близко разстояние, гризейки ябълки и цели дини, или търкайки козината си по някое от дърветата. Единственото, което разваля пейзажа са високите телени огради, които делят посетителите от мечовците и превръщат снимането в истинско мъчение. Както и да е! Респект за хората, заети с грижите за мечетата и тези, които все още издирват и се борят за спасяването на други техни събратя, сполетени от същата участ.








И така изпълни ли плана за деня, решени да прекараме истинаска!, мързелива (сиреч пенсионерска) почивка и водени от стомасите си, поехме отново към хотела за да събираме сили за нови подвизи :)
Край на част 1

Saturday, August 31, 2013

Barcelona, Barcelona :)

Годината ми започна с мисълта за Барселона, с мисълта за цвят, аромати, глъчка, слънце и интересни срещи. Планирала бях цял месец Испания. Щях да отседна в Барселона за седмица-две и после с влак надолу към Валенсия, и още по-надалу към област Андалусия, през малките селца, покрай бреговете на Средиземно море и кой знае.. може би дори от другата страна на Гибралтар. Речено-сторено! Начален курс по испански през февруари, билетът бе закупен още през март, оставаше само да си купя подходяща раница и да потърся място за нощувка през първите дни. Е, не че нямах някои съмнения свързани предимно със "евентуалните" опасности по пътя, но какво пък? Ако не сега, то кога? Дори мисълта да пътувам сама през тази непозната страна ме надъхваше само повече.. Аз, раницата и фотоапарата ми! Радост голяма! :) Е да, ама не съвсем... До Барселона отидох, но само за 5 дни. И не с раница, а сак. И не сама, а с приятели. И въпреки това-беше страхотно! Толкова много цвят, миризми, хора. Последните даже в повечко :D Слънце, море, вкусна храна, толкова много малки улички с уникални магазини, толкова много от всичко, толкова малко време... И все пак.. Уникално! Друг свят! Посред нощ като ден, до обяд- всички спят, плодове, вина, татуировки на всеки крак и ръка, ефирни дрехи, малки, уютни барчета, различни кожи и култури, павета и много, много изрисувани в графити стени. Вдъхновяващо, размечтаващо :) А ето и малко снимков материал, даващ бегла и със сигурност не достатъчна представа за този град на цветовете..:)